"Българите смятат себе си за тарикати – това е дума която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Най-общо казано тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение."
"Дали фактически т. нар. преход не е идеалната сцена на симулацията? Демократичната традиция, доколкото се е създала след освобождението, е безмилостно прекъсната от следващите десетилетия – тези на комунизма. И опитът да бъде въстановена като собственост, партии, медии и маниери е осмян сам от себе си. Всеки може да си сложи домино и да се представи за такъв, какъвто би искал да бъде: банкер, бизнесмен, политик, демократ, гражданин, масон. Стига, разбира се, да е добър в посткомунистическата игра на самоназоваването, създала новите елити.”
"Защото сме се превърнали в плодородна почва за отглеждане на културите „лъжа”, „лицемерие”, „недоверие”, „обществен наивизъм”. ... И можем да си кажем диагнозата – корозирало обществено доверие, хистерична лекомисленост и недостиг на уважение към институциите. А на общества с такива диагнози, обикновено, бъдещето не е светло. Завършва между 4 стени, особено, ако откажем да признаем, че спешно имаме нужда от лечение.""
"Скандално е - ядосва се Ърнст - Това е престъпна експлоатация на наивните обикновени хора и донякъде разчита на нещо, което всички ни се иска да имаме - просто решение, което да ни избавя от греховете ни, така да се каже. Хубаво е да си мислим, че то би могло да съществува, но за съжаление това е невъзможно."
"Когато ви се внушава, че избирателно трябва да използвате само положителните емоции и мисли, всъщност се осакатява вашата способност за критичен анализ и автономно действие. Освен това, когато не успее да промени живота си с позитивни мисли, човек изпитва вина, че не практикува достатъчно упорито и не спазва ритуалите, популяризирани от съответния гуру. Така той се инфантилизира и започва да търси причините за неблагополучията си не в реалната действителност, не в сложните взаимовръзки, а в начина си на действие и собственото си мислене."