Терапия на менталните болести
Опитът на християнския Изток от първите векове
Трето*, светите отци допускат и духовен произход на менталните болести, при развитието до крайна степен на една или друга страст. Тази етиология е твърде важна, тъй като тя се отнася до повечето неврози на класическата съвременна нозография, както и до някои форми на психоза. Например поведението, което модерната психиатрия определя като "надценяване" или "хипертрофия на аз-а", наблюдавано най-често в параноидната психоза и в по-малка степен в истеричната невроза, на което се дължат много от трудностите в отношенията (симптом на повечето неврози), изглежда съответстващо на страстта на гордостта така, както я описват отците. В същия ред това, което от Фройд нататък е повсеместно наричано "нарцисизъм", изглежда също съответства на тази страст, но е още по-тясно свързано с изначалната страст на самолюбието, чиито главен обект е тялото. Тревожността и безпокойството, съпътстващи повечето психози и всички неврози, могат да бъдат отнесени към страстите на страха и тъгата, както ги разбира източната християнска аскетика. Агресията, която също откриваме при повечето неврози и някои психози, може да бъде отнесена към страстта на "гнева" в широкия смисъл, който му придават отците. Астенията, общ симптом на много ментални заболявания, съответства твърде точно на една от важните особености на страстта на унинието. Забелязваме и пряка връзка между фобийните неврози, традиционно определяни като "страхови неврози" и страстта на "страха". Тревожната невроза също може спокойно да се впише в рамките на същата страст на страха и на тази на тъгата. Меланхоличната психоза има явна връзка с унинието, ала най-вече с "отчаянието" - крайната форма на страстта на тъгата.
