Личностови разстройства*
Названието личност се отнася до трайни качества на индивида, които се проявяват в поведението му при различни обстоятелства. Личността е комплекс от трайно вкоренени психологични характеристики, голяма част от които – несъзнавани, които твърде малко се променят през живота и се проявяват почти автоматично в повечето житейски ситуации.
Според МКБ-10 личностовите разстройства представляват „... дълбоко вкоренени и трайни модели на поведение, които се проявяват с негъвкави реакции към широк кръг от лични и социални ситуации. Те отразяват крайни или значими отклонения от начина, по който средният индивид в една култура вързприема, мисли, чувства и, особено – общува с другите“.
Личностовите разстройства засягат около една десета от популацията. Специфично за протичането им е началото в детството или юношеството, тяхата устойчивост във времето и проявлението на съответния поведенчески модел при различни ситуации. ЛР водят до изразен личен дисстрес и/или социални проблеми.
Макар и определени като абнормни състояния, ЛР не са болести. За разлика от болестите, които се случват под формата на епизод или процес, различен от обичайното за индивида и разрушителен спрямо предшестващото ниво на функциониране, ЛР са трайни състояния.
Етиологията, или причината за възникване на ЛР, е свързана с ранния жизнен опит на индивида – отношенията с родителите и околните от времето на ранното детство, развитието на Аза, изграждането на чувство за идентичност, както и отношението към обектите. Системата от награди и наказания, справянето с тревожността, отношението към авторитетите и закона, също са от значение за насоката, в която ще се формира личността.
МКБ-10 диференцира следните личностови разстройства: параноидно, шизоидно, шизотипно, диссоциално, емоционално нестабилно (граничен и импулсивен тип), хистрионно, тревожно, зависимо, ананкастно, органично и други (смесени).
Поради спецификата на ЛР, които не попадат в дефиницията на психичните болести, чисто медикаментозно лечение е възможно, но недостатъчно. Доколкото медикаментите предлагат овладяване на конкретни симптоми, без да оказват влияние върху причината за тяхната поява, нужно е насочване на пациента с ЛР към подходяща психотерапия от психодинамичния спектър (напр. психоаналитична терапия).