Критика

Изобличавай мъдрия,
и той ще те обикне
(Притч. 9:8)

За да ви кажем как да се лекувате, е необходимо и още нещо - да ви кажем как да не се лекувате. В България няма никакъв контрол върху това кой може да се нарече психотерапевт или лечител. На "пазара" за души са не само откровените измамници, но и благовидно звучащи, примамливи и чаровни личности и групи, чиито теории звучат прекрасно на пръв поглед. Тяхната безполезност може да се установи едва когато човек навлезе доста навътре, когато изпробва прехвалените техники и не постигне резултата, който очаква. Дори и тогава много често се чувства лично виновен, че не е спазвал каквото трябва или не е вярвал достатъчно. Ще дадем някои препоръки за разпознаване на измамните школи, ще препоръчаме източници, които са изследвали въпроса подробно и ще даваме примери, когато има подходящи такива в българското публично пространство.

Кога да се усъмним в някое лечение / учение / духовна практика / семинар?

• Когато ни се обещават нереалистични резултати - подмладяване, бързо забогатяване, излекуване от нелечима болест (знаем, че Христос е правил това; въпросът е кой сега претендира да е на неговото място?).
• Когато очакваме да постигнем резултати, много по-големи от усилията, които ще вложим.
• Когато ни се обещава нещо неетично, например да се научим да манипулираме другите, да ги накараме непременно да купят нашата стока, да четем мислите и да разгадаваме характерите на хората за 5 минути. В този случай ние самите сме изкушени да станем измамници (а обикновено се оказваме измамените).
• Когато няма изяснена идентичност на "учението" - дали е религия, психотерапия, търговска фирма или друго.
• Когато не е изяснена професията на "учителя" - той се представя като "лектор", "треньор" и др., без да е ясно по какво.
• Когато ви предлагат още в началото, без никакъв опит, да се издигнете на някакво ниво, да сте "треньор", "асистент" и др. евфемизми, с които се избягва назоваването ви като "пациент" или "клиент".
• Когато се дават примери, които ние няма как да проверим, за това как някой се е подмладил / забогатял / оздравял, и така естествено се ангажира чувството на завист, което блокира критичното мислене.
• Всички други случаи на ангажиране на емоциите и либидото - съблазняване, "четкане" на гордостта, събуждане на алчността, желанието за слава и другите страсти. Когато човек "се хване" на тези въдици (защо ли всеки си мисли, че е неуязвим за това?), спира да мисли критично и си съчинява рационално обяснение за вече взетото решение да последва увлечението си.

Елка Божкова