Видео
„Родителите искат да могат да дадат всички възможни шансове на детето си, като винаги се мисли в термините на успеха. Това, в същността си, е целта на искането на родителите. И идеята, че те са най-подходящите, за да накарат детето си да успее, е леко смущаваща идея, защото това предполага, че те са единствените, които притежават всичко, необходимо на едно дете.
Разбира се, това твърдение може да бъде оспорено. Всъщност, не че грешат напълно, когато в определени случаи те смятат, че училището не прави достатъчно за тяхното дете. Това може да е така, но въпреки това стои идеята, че никой друг, освен тях, не би могъл да знае какво е полезно за детето им. И тази позиция не отчита това, което обясних преди малко – значимостта за детето на различното.
За да се изгради едно дете, то има нужда от един друг, един социален друг, а не само от един семеен друг. Но онова, което най-вече не отчита това твърдение е, че училището не е само място за предаване на знания, които в такъв случай биха могли да се придобиват, както се придобива стока. Знанието не се купува, както могат да се купят телефони, телевизори, видео игри. В процеса на предаване на знанието има нещо, което е от порядъка на желанието на обучаващия, от порядъка на удоволствието да се преподава даден предмет, било то математика, френски или география.
Училището е едно място, където се изграждат преноси, в смисъла, в който психоанализата ни е учила да ги разбираме. Това ще предположи едно истинско желание относно един обект, какъвто може да е например културният обект. И да бъде лишено детето от това инвестиране, ми се струва много тъжно.
Когато слушаме възрастни да разказват за професионалната си ориентация, много често те казват: „аз срещнах един учител, който ме запали за математиката“ или „който беше толкова интересен, когато говореше за историята, че после аз реших да уча история“. Виждаме добре, че това, което се предава, не е съдържанието на урока. Това не е стока, която се придобива под формата на ново знание, а по-скоро се пренася удоволствието, което този вид любопитство е породило и което учителят е могъл да предаде на детето.
И това е нещо изключително важно, защото онова, което характеризира едно дете, е неговото любопитство. И любопитството е обогатяващо, ако срещне богатствата около себе си. А една-единствена личност, един-единствен родител или едно-единствено семейство не могат да осигурят на детето всички тези отваряния, които могат да се случат при срещата му с другите хора в рамките на училището.
Често се срещам във Франция с преждевременно развити деца, т.нар. свръхнадарени деца, които са неадаптирани към нашето училище или пък за които родителите им смятат, че те самите са най-подходящите, за да дадат това, от което се нуждае детето им. От друга страна, това наистина могат да са много преждевременно развити деца, що се отнася до техните учебни придобивки. Но които, от друга страна, имат изключително много трудности в контакта с другите деца или с другите възрастни. И те често показват белези на училищна фобия.
Срещаме деца, които не могат да останат в училище. И в определен смисъл родителите окуражават училищните фобии. Вместо да помогнат на детето си да влезе в контакт с другите деца, те го обучават вкъщи – това е начин да му се попречи да превъзмогне фобията си. И това е често срещано. Понякога причината е в преждевременното им развитие, понякога – защото децата имат трудности в усвояването на знания. Но още веднъж ще кажа, че това е начин да не се помогне на детето то да премине през преживяването на срещата с другия. Нещо, което е от голямо значение за него.“