Духовно здраве
и духовни болести
Много сме далеч от идеята да вменяваме на хората каква религия да изповядват. Но в последно време се оказва, че в царящото духовно опустошение просто не можем да си вършим работата. Все едно съдия да се опитва да прилага закона, а всички да го притискат и да очакват от него да "съди" според подкупите, които са му приготвили.
Ние сме притиснати и от нас се очаква да осигуряваме на пациентите си вечно щастие, безсмъртие, бързо забогатяване, отлагане на остаряването до безкрайност, вечна и безусловна любов от всички, с които се срещат ... Да получават всичко това, но да не приемат никакви ограничения, да не влагат никакви услия, да не спазват никакви закони. И да не дават на другите това, което очакват от тях. Това наричам "духовно опустошение". Понякога то се разпространява и от хора, които се наричат "лечители" и психотерапевти.
Има и още една причина да създадем тази рубрика в сайта - не може да има нито психично, нито телесно здраве без духовно здраве. Ако не вярвате на психолог, чуйте го от хирург - д-р Костадин Ангелов, директор на Александровска болница в интервю за bTV.
И така, кое е духовно и кое - имитация? Ще започнем с православната гледна точка, но ще допълним разсъжденията си и за хора, които се определят като атеисти, агностици или последователи на друга вяра.
За православните е очевидно, че "лечителите" обещават просто задоволяване на страстите (седемте смъртни гряха) - гордост, алчност, похот, завист, чревоугодие, гняв, леност (отчаяние). Именно отдаването на тези страсти се разглежда от Източните отци като основа за неврозите и за някои психози. Семинарите за "личностово развитие" хвърлят стръв към гордостта, психологическите техники за манипулиране на клиенти - към алчността, примерите с хора, които са се излекували/ подмладили/забогатяли/намерили абсолютното спокойствие - към завистта и т.н.
Психоанализата нарича този вид послания "перверзен дискурс" и го отличава по демонстративното оспорване на Закона и стремежа към наслаждение на всяка цена.
А какво е духовното здраве? Разбирането, че е правилно да приемаш границите, да контролираш страстите си, да спазваш забраните (каквито са повечето от 10-те Божии заповеди). Да не ядеш от забранения плод, въпреки, че змията, първият специалист по личностово развитие, ти обещава да станеш "като Бога".
Не казваме да успяваш на 100% - никой не може това. Имаме предвид да не започнеш да твърдиш, че границите трябва да паднат, че всеки може да прави всичко, което иска, че всеки може да се постави на мястото на Господ и да решава кое е добро и кое - зло.
И сега обещаното допълнение "за атеисти". Не се съмняваме, че човек може да има силно развита способност да не дава приоритет на удоволствията си, да спазва закона, да се раздава за другите, да различава ясно добро и зло, и без да се определя като християнин. (В този случай дефиницията ни за духовно здраве става още по-приблизителна. Най-общо, става дума за баланса между това, което искаш от живота, и това, което даваш.) При сходни условия, един може да бъде благодарен на съдбата, а друг - крайно недоволен. Можете ли да познаете кой от двамата ще бъде болният?
Дотук очертахме достатъчно критерии, по които човек да прецени кое го води към духовно здраве и кое го разболява. Но въпреки това, имаме намерение да публикуваме както материали от полза за душата, така и конкретни примери от перверзния дискурс, навлякъл "овчата кожа" на духовност и поглъщан жадно от българина.