Паническо разстройство*
В съвременните психиатрични справочници ПР (паническото разтройство) спада към групата на тревожните и страхови разтройства. То се причислява към тревожните разтройства, част от които е също генерализираната тревожност. В някои случаи ПР се съчетава с агорафобия - страх от посещение на определени пространства, където пациентът забелязва, че настъпват пристъпите. Друга група разтройства, която се отличава с придаването на конкретен обект на страха, са фобиите. Между всички тези разтройства има обща обусловеност, която се изразява в наличието на ирационален страх, който подчинява субекта, който го изпитва, на различни по своята същност форми на реакция и начини за справяне.
Паническото разтройство е често срещано (около 2-3% от популацията), а негова характерна проява са честите пристъпи на силен и необоснован страх, за наличието на който няма реална причина. Често хората, изпадащи в подобни състояния, се оплакват от силно сърцебиене, задух, усещане, че са в смъртна опасност, ръцете и краката им изтръпват, имат усещане за загуба на контрол или пък за полудяване. Хората, страдащи от подобни симптоми по време на пристъп, са с оплаквания от прекомерно напрежение, главоболие, а като цяло водят непълноценен начин на живот. Разбира се, изброените симптоми не се срещат при всички едновременно.
Множеството физически симптоми насочват страдащия да търси помощ в соматичната медицина, а когато физическо заболяване не е открито, тогава заключенията на лекарите се подлагат на съмнение, което от своя страна поставя пациента в порочен кръг: възможно е да се направят редица прегледи, докато се приеме истински заключението, че заболяването е в голямата си степен дължащо се на психологични фактори. По време на този процес, разбира се, човек губи много време и енергия, а заедно с това увеличава агонията си. Паническото разтройство се характеризира и с липсата на обект на страха. Може в някои случаи болните да забележат, че пристъпите се появяват на определени места и да ги избягват. Това не им помага, тъй като влошава качеството на живота им, а също ги поставя в определена зависимост, която ограничава социалните им контакти и ги поставя в позиция на хора, които „печелят“ от болестта си. „Печелят“ специалното внимание на близките си, което ги поставя в положение да не поемат определена отговорност и ги прави нещастни.
Причините за паническото разтройство не са съвсем изяснени, но може да се каже, че влиянието на средата, в която пациентът е живял, а също и внезапните случаи на смърт, някакво нещастие в семейната среда, бедствие, изживяването на соматичен и психически стрес, както и някои биологични предразположения повлияват възникването на това състояние. Например възможно е за индивиди, живяли в почти идентична среда, но с различни конституции, при единия да се появи симптоматиката на паническото разтройство, а при другия това никога да не се случи. Може да се каже, че когато индивидът не е имал възможност за адекватна адаптация към външната заобикаляща го среда, в тези случаи е изживявал по-голямо от обичайното напрежение, което е способен да понесе. Това, примесено с особеностите на биологичната конституция на човека, са част от многобройните фактори, на които се дължи ПР. В частност още Фройд говори за това състояние, като го нарича "страхова невроза" и го причислява към т. нар. актуални неврози. Той твърди, че в голяма част от случаите заболяването не е самостоятелно, като едно от заболяванията, които го придружават, е хистерията. Фройд посочва, че в механизма на страховата невроза вътрешната възбуда при човека преминава директно в телесна, като не успява да се трансформира в психична. От там идва и усещането на пациентите, че проблемът е по-скоро на телесно ниво. Причина за това може да бъде прекомерната вътрешна възбуда, която се изпитва от дадено лице, но също така и прекомерното потискане на нейната същина с методите на забраните и възпитанието. Когато тези фактори са с определена висока интензивност, човек не успява да трансформира тази енергия в психичните й аналози. Появява се заместител, който се усеща на телесно ниво под формата на странен страх.
Медикаментозното лечение при ПР служи за облекчаване на силно изразена симптоматика, необходима е психотерапия, като психоаналитичната е един от вариантите, който предполага по-дълбинно изследване на психиката, но възнаграждава с доста по-трайни и устойчиви резултати, не без активното участие на пациента, разбира се.
Интервю с Елка Божкова, 02 ноември 2016 г., в предаването Днес на телевизия Bulgaria ON AIR:
Още за паническото разстройство: