Реших да напиша тази кратка статия, тъй като според мен в България има много малко информация и тя трудно се намира. Считам, че от специалистите зависи да поднасят своите знания по достъпен и човечен начин, и това е форма на общуване, която е необходима и има своето значение. Като един от малкото психолози в неонатология и родилно отделение в България до момента, ще пиша на базата на опита, който имам. Със съдържанието на настоящата статия нямам претенции да засягам всеобхватно тази сложна и дълга тема от заглавието, но имам намерение да засегна поне малка част от нея.
Желанието да станеш родител е свято и повечето хора се радват на този дар. Понякога по пътя има доста премеждия и препятствия, които са трудни за понасяне и поставят под въпрос това желание. А нашето общество често заклеймява подобен тип трудности, както и говоренето за тях, тъй като има изградени стереотипи. Да, вие ставате майка и „трябва“ на всяка цена да се радвате на това, да „плачете“ от щастие, а ако подобни чувства не Ви споходят, се питате какво с Вас не е в ред. Това се случва понякога, даже и когато раждането е в термин и всичко със здравословното състояние на Вас и Вашето дете е наред.
В случаите с недоносено дете рискът да Ви споходят подобни трудности значително нараства. Често раждането е неочаквано, изненадата е неприятна и Вие сте неподготвени за тази нова реалност. Някои родители споделят, че болката е голяма, други не усещат нищо и това ги плаши, трети се затварят в себе си и не искат да мислят за това, не могат да го приемат и не могат да скърбят за детето си. В тези ужасни изпитания сте съпътствани понякога от Вашите близки, понякога от благосклонността на човек от медицинкия екип, а понякога сте сами и не знаете какво става и как се е стигнало до тук.
Разбира се, най-често суетенето около здравословното състояние на бебето е единственото, за което може да се говори и да се мисли. Какво се пропуска и какво още може да се направи в такива случаи? Темите-табу, свързани с родителстването и начините, по които всеки отделен човек го приема, са неприятни за засягане и често са избягвани. А и какво ще промени говоренето за тях? Този въпрос ми е бил неведнъж задаван от медицински лица, от родители, които се страхуват да говорят за страданието си, от всеки, който трудно се осмелява да отиде отвъд своята видима истина. И наистина, съмнението, което се появява, е съвсем разбиаремо и естествено.
Работата на специалиста в клиничното отделение е свързана с говоренето за тези страхове, за това страдание, за понасянето и приемането на непоносимото и неприемливото, за отиването отвъд него и за възможността на всеки да прояви своята добра страна и да помогне както на себе си, така и на детето си. Процесът е различен за всеки, няма рецепта или съвет, който да може да помогне. Единствено смелостта и куража да се потърси и предприеме тази стъпка на разговор може да направи неговото случване възможно.
Този специалист може да бъде психолог, психоаналитик, педиатър, друг медицински специалист, който се е обучавал в определена насока, свързана, разбира се, с психичното страдание.
В България кръгът от изброените по-горе е силно стеснен. Аз не знам защо е така, това е друг сложен въпрос. Важно е друго – ролята на този човек е да придружава родилките и техните семейства в периода около раждането и да изслушва техните страхове, техните трудности. Ролята му е свързана с подпомагането за осъществяване на връзката между майката и нейното бебе. Да, възможно е да има трудности в започването на тази връзка и това съвсем на означава, че родителят не е достатъчно добър, това означава, че той има страдание.
От моя опит до момента разбрах, че да има някой до току-що родила жена, който да я послуша и да се опита да чуе нейните проблеми, е важно за нея, за вярата й в това да бъде добра за бебето си, а понякога е като балсам за нейната крехка психика в този важен момент от живота й. Една жена, която се страхува, защото бебето й е в кувьоз, има пълното основание за това. Медицината често приема субекта като тяло с медицински показатели, което, разбира се, е много важно, но има и други много важни неща, свързани с психиката и с душата на човека. За тяхното лечение и подпомагане е необходим друг човек. Неговата роля и място са свързани с лечение, което допълва лечението на тялото на бебетата и възстановяването на родилките. Тя не изключва медицината, а я допълва и прави кризата около периода на раждането по-разбираема и по-поносима за всеки човек.
"Според формулировката на Зигмунд Фройд от началото на миналия век, целта на психоанализата е да възвърне на индивида способността да обича и да работи. Психотерапията, колкото и да е успешна, няма да ни направи свръх-хора. Нито ще промени нещо в обкръжението ни, като дразнещите навици на партньора ни ..."
"Няма българин, който да не се мисли за добър психолог. Дори и тези, които са уж малко по-навътре в темата, не могат да различат професионалист, който се е формирал 10 години от обикновн шарлатанин, който вчера е решил, че го бива и за тая работа."