Обсесивно-компулсивно
разстройство (ОКР)*
Според МКБ-10 (действащата към настоящия момент ревизия на Международната класификация на болестите), най-съществената характеристика на обсесивно-компулсивното разстройство са повтарящи се натрапливи мисли и действия.
Обсесиите представляват упорито повтарящи се мисли, импулси или представи, които се преживяват от индивида като нахлуващи, натрапващи се по неподходящ начин в потока на съзнанието, неприятни, ирационални или абсурдни и причиняващи изразена тревожност или мъчително чувство. Те не са прекомерни тревоги за реални житейски проблеми и обзетите от тях индивиди правят опити да ги игнорират, да ги потискат или да ги неутрализират посредством контрастни мисли и действия. С времето, обаче, тази вътрешна съпротива намалява и противопоставянето от страна на индивида става безуспешно. Независимо от мъчителната им природа, натрапливите мисли се възприемат като продукция на собствения разум, а не като нещо, нахлуващо поради намесата на външен източник в мислите на индивида. Съдържанието често е свързано с агресия, сексуалност, религиозност или пък обсесиите са напълно безсмислени, но почти винаги съществува и елемент на магическо мислене.
Под влияние на обсесиите, засегнатият индивид се чувства принуден да извършва повтарящи се поведенчески или мисловни действия – компулсии (умствено предъвкване, непреодолими пориви към определени действия, прецизни структурирани ритуали). Те се изпълняват „точно така, а не иначе” – според ригидни правила, чието минимално нарушаване предизвиква многократни повторения. Компулсиите целят не само (и не толкова) да намалят предизквиканата от обсесиите тревожност, колкото да предотвратят някакво застрашително, опасно, ужасяващо последствие. Много често пациентите не са наясно какво точно е плашещото събитие или обстоятелство, което се стремят да избегнат. Още по-често самите ритуали не са свързани по какъвто и да било реалистичен начин с избягваното обстоятелство и винаги са прекомерни.
Обсесиите и компулсиите причиняват значителен дискомфорт и влияят изключително неблагоприятно върху ежедневните дейности, трудоспособността, социалните контакти и значимите междуличностови връзки. Пациентите с ОКР страдат често от депресивни епизоди, други тревожни разстройства, тикове, разстройства на храненето и др.
Емоционалното състояние при ОКР е доминирано от изразено вътрешно напрежение и тревожност. Ако пациентът се противопостави на натрапливите действия, тревожността се увеличава. Когнитивното състояние се характеризира с изразена склонност към съмнения, а волевото – от „насилствени” мисли и/или действия.
Обсесивно-компулсивното разстройство е разпространено в еднаква степен както сред мъжете, така и сред жените. Началото на заболяването е почти винаги в детството или ранното юношество. При повече от половината от засегнатите индивиди изявата е внезапна. При някои пациенти интензивността на симптомите варира значително, докато при други се съхранява постоянна за десетилетия. Около 20% от всички пациенти страдат само от обсесии, а останалите изявяват едновременно обсесии и компулсии. С времето симптомите могат да се менят и припокриват.
Според психодинамичната теория обсесивно-компулсивното разстройство е свързано с наличие на обсесивно-компулсивен характер у засегнатия индивид и се разгръща, когато зрелите защитни механизми на Аза не успеят да потиснат характерната за този тип личност тревожност, като при това се задейства фиксация с последваща регресия към по-ранни фази на психично развитие и доминиране на неосъзнати незрели и невротични защитни механизми.
При лечението на ОКР е препоръчително насочване на пациента към подходяща психотерапия (например психоаналитична психотерапия), тъй като медикаментозното лечение, което би могло да доведе до овладяване на част от симптомите, не е достатъчно, за да успее засегнатият индивид да отстрани причините за възникването им.