Езикът и уникалността
Словото е човекът, неговата памет и неговото бъдеще.
Едмон Жабес1
Още като малка съм се питала как животните се разбират, как си говорят и могат ли да го правят... Каквито и отговори да получавах от възрастните около мен, не усещах, че съм разбрала смисъла на думите им. Днес, като възрастна осъзнах, че този въпрос е сложен и че отговорите са много. Има нещо основно във всеки един от тях – езикът и речта са елементите, които ни очовечават и ни различават от останалия животински свят.
Да научи майчиния си език е присъщо на човешкото бебе, което още в утробата на майка си чува нейния глас и го различава от останалите. Множество примери от практиката на психоаналитици, които работят в неонатални отделения доказват, че думите отправени към страдащо бебе на няколко дни имат лечебен ефект. Страданието, заключено в тялото на човека, изразяващо се в различни соматични симптоми се оказва отключено с помощта на словото. И така речта, отправена към страдащия субект, може да му помага и да бъде от решаващо значение за оздравяването му. Не може да се заключи обаче, че това е панацея.
Психоаналитичната теория и практика включва в своите основи разбирането на самия субект за неговия проблем. Необходимостта от подобно разбиране е решаваща за човек, тъй като предполага, че той е същество, имащо право на свои собствени мисли, желания, мечти. Желанието и свободата за един са затвор и насилие за друг. Уникалността и неповторимостта на всеки човек го прави творец на собствения си житейски път. Понякога става така, че той губи посоката, забравя съзнавано как е искал да живее и се е завъртял в омагьосан кръг от проблеми. Тази обща неудовлетвореност ескалира в един момент и напрежението е непоносимо. Подобни състояния, като че ли стават ежедневие за съвременния човек, до степен, че той приема това за „стрес” и свиква с него.