Смелостта
да надникнем в себе си
Образът на успешния човек в нашето съвремие е събрал характеристики като кариерни постижения, материално благополучие, перфектни взаимоотношения, здрави връзки, несломяемост на духа, живот на скорост и забавления, и т.н., които са се превърнали в критерии за вътрешното усещане за справяне и щастие.
И никой не казва, че да страдаш, да си нещастен, да се чувстваш неуспял понякога, е също допустимо. Тогава веднага се появява усещане за неадекватност и провал в това „щастливо общество“, което не знаеш как да преодолееш. Чуваш от близките си „стегни се“ – все едно е абсолютно забранено да ти е гадно. Криеш потиснатото си настроение, дори се опитваш да избягаш от него чрез прекрасна усмивка и четене на хубави цитати.
Така не е учудващо колко много време и енергия хората отделят в търсене на истината за начините за съвършен живот, за да си гарантират щастие, вътрешен мир и прекрасни взаимоотношения. Все пак човешко е да искаме да знаем как да живеем по-добре, как ни възприемат другите, каква е тяхната оценка за нас, как да се представяме по-добре и да бъдем харесвани, и най-вече как да сме щастливи. Търсим отговори на най-различни въпроси, свързани с личното ни усъвършенстване. И много често намираме готови решения и съвети, които приемаме за верни и се опитваме да приложим.
Но дали те наистина са верни и работещи за всеки? Доколко сме готови да се променим зависи изцяло от нашата готовност да се запознаем със себе си, да намерим и затвърдим вътрешната си сила и красота, но и да видим тъмните си страни, да приемем, че и негативното е част от нас, и да искаме съзнателно да променим това, което не ни харесва, а не да го отричаме.
Когато човек е на ръба да се срещне с най-големите си страдания, изтласкани някъде в дълбокото, ужасът може да е голям и съпротивата към това страшно силна. Често се случва хора, които имат шанса да се докоснат по-дълбоко до себе си, да побягнат, страхувайки се от това, което може да излезе на повърхността. Но истината е, че няма как да има истинска вътрешна промяна без откриване на собствената болка, без сблъсъка с нежеланото в нас, което всъщност ни е страх да видим. А то всъщност влияе на нашите мисли, чувства и действия.
Бягството от страданието заблуждава, че е постигнат душевен комфорт. То отнема възможността за вътрешен контрол, защото търси решения само чрез заблуди. Предпазва ни от допускането, че в сенчестите ни кътчета се крие едно същество, имащо безкрайна нужда от помощ. Така човек се откъсва от част от вътрешната си реалност, което оказва влияние на връзката му с външната реалност. А именно добрата връзка с реалността тук и сега е показателна за вътрешното спокойствие. Когато се опитваме да избягаме от слабото и болезненото в нас, отиваме в един свят, пълен с фантазии и химери, мислейки че сме добре, но не и чувствайки се така. Ограничаването на мислите за съществуващи проблеми не е равно на вътрешно щастие и спокойствие. Това по-скоро означава, че не е наличен вътрешен ресурс за контрол и справяне със собствените емоции и терзания, а се разчита на нещо външно, което служи за оправдание на случващото се във вътрешния живот.
Верните решения могат да се открият само в процес на по-задълбочена работа върху проблемите чрез психотерапията. Там страданието не е забранено, там се дава нужното пространство на човек да се чувства зле, да изпитва всякакви чувства, да бъде тъжен, да се срещне със себе си. Защото страданието е част от живота, негативното е част от нас. Без тъмнината не може да се види светлината, както е и в душите ни. Затова е необходимо да се научим да преминаваме през тъмното, без да се изгубим. Този път обаче е наистина труден и неслучайно много хора залитат по лесната пътека на отричането, слагането на маски и фалшивия позитивизъм. Но тя често се оказва безцелна и хлъзгава, а по тъмния път са скрити най-ценните съкровища и тайни, откриването на които може да доведе до верните отговори.
Истинската връзка със самите нас, с другите и със света тръгва от способността ни да надникнем в себе си, от смелостта да преминем през дълбокото и страшното, за да продължим напред, по-мъдри и по-силни….и без илюзии за съвършенство.