Не можем да минем без този раздел, за съжаление. Има нещо, което ни прави най-нещастния народ на света. И най-претенциозния, в същото време.

Една от често повтаряните мантри напоследък е, че българинът е много негативен, че трябва да гледа по-позитивно на нещата и да се усмихва повече. Как да се усмихва, когато е нещастен? Лицемерно, за заблуда на другите, или най-добре да заблуди и себе си? (Което той неистово се опитва да направи.)

Всъщност, нито негативно, нито позитивно мислене могат да ни помогнат. Само мислене и гледане на истината в очите. Такава, каквато е, с болезнените, но и с приятните неща в нея. Имаме нужда от реализъм и обективно отчитане на действителността. От отличаване на истина от лъжа, на загуба от победа, на здраве от болест, на лекар от шарлатанин, на почтеност от измама.

В българския политически живот се опитахме да заметем истината под килима. Да не се говори за извършените престъпления ("да гледаме в бъдещето!"), да не се назовават фактите с точните имена. Сега плащаме цената с лихвите. В семействата с тежко психично заболяване, всички се обединяват не около лечението, а около опазването на тайната. Най-важното е хората да не разберат, защото срамът е болезнен, вината е изгаряща. И разбира се, защото се лъжем, че може и така, по лесния начин, да ни се размине от само себе си.

Ние, авторите на този сайт, казваме, че не е толкова страшно да се мисли за миналото, за грешките, за недостатъците. Ние лично го правим отдавна. И това е единственият начин в душата да се появи неподправения оптимизъм, този, който произтича от реалностите, а не е измъчено обещание към поредния гуру.

И така, прочитането на текстовете вдясно няма да ни убие, но може да провокира мислене. Ако някой се засегне от материалите в този раздел до степен да се откаже от посещение при психоаналитик, то навреме се е отказал. Психоанализата засяга любовта към себе си (наричана още нарцисизъм) много повече от тези текстове, които би следвало да се прочетат просто с чувство за хумор.

А ние ще продължаваме да търсим и добавяме и други такива, убедени, че точното назоваване на проблема е начало на решаването му.