Нарцистична личност
У повечето личности има някаква доза здрав нарцисизъм. Той е необходим за запазване на самоуважението и за оцеляване на Аза от наранявания. Когато е прекомерен, нарцисизмът придава високомерна и арогантна осанка. Тези хора са претенциозни, завистливи, самоизтъкващи се и неспособни на топлота към другите.
Патологичният нарцисизъм е реакция спрямо ранно накърняване на самооценката. Очевидна е Аз-овата крехкост, за да се превърне тази реакция в доживотна компенсация. Закономерно се извеждат две нива на организация на нарцистичната личност: манифестно, доминирано от грандиозността, и подлежаща същност, която най-често е фрустрирана. Външните прояви са ексхибиционизъм, често добра конкурентност и работоспособност, сарказъм, неприемане на критики и забележки, отмъстителност. За разлика от тях вътрешните преживявания ("истинският Аз") са доминирани от несигурност, желание за метаморфоза, понякога умора от живота, самосъжаление и черно-бяла перспектива за света. Чувствата, които най-често изпитват нарцистичните личности, са завист, гняв, скука. На когнитивно ниво те функционират селективно и наистина забравят свои грешки и преувеличават чуждите, обратно на впечатлението за лъжа, което могат да оставят.
Нарцистичните личности са дълбоко егоцентрични и нямат особена нужда от други, освен за задоволяване на собствените им потребности. Те са често неспособни на съчувствие дори към най-близките си, а идеята за взаимност им е чужда. В отношенията си с другите са експлоатиращи и студени. В емоционално отношение те са близки с антисоциалното ЛР. Обичат да прелъстяват, но само за да подхранват самооценката си, без истинска сексуална потребност. Водят се от нарцистичната си етика: пристрастяване към ласкателство, липса на вяра в другите, чест песимистичен възглед за чуждия морал и хората изобщо, неистово съперничество, безскруполност, корумпираност, липса на емпатия. Другите за тях са своеобразно нарцистично огледало: те са потребни за отразяване на собствената им уникалност и стават напълно излишни, ако спрат да изпълняват тази роля. Непрекъснато се поставят в центъра на събитията и изскват внимание, но за разлика от хистрионните не са емоционални и трогателно театрални, а хладни и надути. Хистрионните изискват повече лично внимание и ухажване, докато нарцистичните изискват повече възхищение и преклонение.
Грандиозността им е мимикрираща. Отделни нейни аспекти непрекъснато се рушат от реалността, само за да може да се заместят от други. Ако тезата за добрия професионалист например не издържа на доказателства, идва ред на добрия любовник, мислител, реформатор, или притежател на скрити дарби. Често нарцистичният е обсебен от фантазии за власт, богаства, слава, необикновен сексуален живот или дори безсмъртие. Контрастът с реалността води до гняв и отвращение от живота. При криза стигат до срам, унижение, отчаяние и безчувственост. Преживяването на угризение, смирение и вина обаче са им чужди. В страданието си обикновено са обвинителни, жлъчни, мърморещи, като прекарват повечето време в лежане и в хранене. При жените са чести менструалните смущения.
Понякога демонстрират псевдоалтруизъм, само за да изпитат задоволство от признанието. Характерна нарцистична черта е и показното себеунижение или себеподценяване, което като че ли очаква да бъде опровергано.
Нарцистичните трудно понасят остаряването, самотата и болестите. Обикновено реагират с отричане, гняв, омраза и желание за отмъщение до пълно рухване и чакане на края.
