Паническо разстройство
През 1885 г. S. Freud създава концепцията за страхова невроза, описвайки пациенти с хронично напрежение, прекомерни безпокойства, чести главоболия и повтарящи се пристъпи на тревожност с автономна активация. В следващите десетилетия се доказва, че пациентите с такива пристъпи имат често близки родственици със същите оплаквания, изявяват симптоми при инфузии с натриев актат и обдишване с обогатена на СО2 газова смес, разгръщат вторично отбягващо поведение, повлияват се благоприятно от трициклични антидепресанти. Едва в третата ревизия на Диагностично-статистическия наръчник на Американската психиатрична асоциация (DSM-III, APA, 1980) страховата невроза бива разделена на две ясно отграничени диагностични рубрики: "паническо разстройство" и "генерализирано тревожно разстройство". Отграничаването му като отделна нозологична единица с характерна невробиология и специфично лечение е един от най-големите парадигматични поврати в психиатричната наука и практика и дава изключителен тласък в развитието на невронауките. Необходими са още 15 години за въвеждане на диагнозата паническо разстройство и у нас.
Разпространение и социална значимост. Поне всеки 10-ти индивид преживява през живота си един или няколко изолирани панически пристъпа. Диагностичното изискване за поне 3 пристъпа в период от 3 седмици покриват 3,5 - 5% от всички хора, но наличие на агорафобия на фона на само един или едва няколко преходни пристъпа се регистрира при ок. 6% от общата популация. ПР е заболяване, което натоварва изключително много медицинските служби поради телесната природа на повечето симптоми, несигурността на пациент и лечители относно подлежащата причина и изживяването за наличие на животозастрашаващо състояние.
...
Клинична картина ПР представлява изключително дистресиращ синдром, съставен от панически пристъпи и тревоги, свързани с тях. Определяща характеристика на разстройството са паническите пристъпи: психологически смазващи "взривни" епизоди на екстремна тревожност, избухващи внезапно и достигащи максимална интензивност в рамките на 10-ина минути. Най-често първият панически пристъп се явява по време на някаква рутинна дейност и в спокойно състояние, но може и да следва отблизо разрушаване на значима връзка, загуба на близък, навлизане в нова социална роля, сериозно заболяване, раждане, инцидент, безсънна нощ, препиване. Диагностичният списък в DSM-IV изброява 13 симптома, като за диагнозата се изисква едновременното наличие на поне четири от тях: палпитации или тахикардия, изпотяване, треперене, усещане за недостиг на въздух или задушаване, болка в гърдите, гадене или абдоминален дискомфорт, замаяност (нестабилност), отпадналост и слабост, парестезии, топли или студени вълни, страх от загуба на контрол или полудяване, страх от непосредствено настъпваща смърт, дереализация/деперсонализация...
Паническите пристъпи са по-чести в късните следобедни часове, както и през летния сезон (при горещини). До 40% от заболелите имат и нощни панически пристъпи. Тъй като преобладаващият брой симптоми за физически, а не психологични, пациентите по правило посещават поредица специалисти от различни полета на соматичната медицина. В повечето случаи пристъпът се тълкува от пациента като проява на остро сърдечно или мозъчно заболяване или пък като признак на обезумяване. Негативните инструменталния на фона на последваши аналогични пристъпи засилват опасенията, че е налице неоткриваемо животозастрашаващо състояние. До правилната диагноза и лечение най-често се достига след продължително време и с цената на много страдания.
...
Заболяването може да трае десетилетия, има ундулиращ* ход и влошава значително качеството на живот: то нарушава задълго ежедневното функциониране при поне половината болни, води до изключително често използване на разнообразни здравни услуги, инвалидизира напълно 10% от засегнатите индивиди. Пациентите с ПР се самовъзприемат като подложени на постоянен значим стрес; полагат големи усилия за овладяване на афектите си и за постигане на вътрешна стабилност. По тези причини те не се насочват към конструктивни и отговорни модели на поведение, а към изпадане в зависимост към други и към свиване на социалните си роли.
...
Множество пациенти с ПР носят "диагностични маски" в други полета на соматичната медицина: т.нар. функционални синдроми (хипервентилационен, на дразнимо черво, на Da Costa, на пролабирала митрална клапа, на неизяснена гръдна болка и пр.) Селективно натрупване на индивиди с ПР се регистрира сред пациентите с ХОББ и бронхиална астма, с мигрена, със синдром на Marfan, с дисрегулация на магнезиевия метаболизъм.
От същата книга:
Мания