Страхова невроза
Въпросът за произхода на страха и неговите връзки със сексуалната възбуда и либидото занимава Фройд още през 1893 г.
...
Той отбелязва онова, което сближава симптомите и, в някаква степен, механизмите на страховата невроза и на хистерията: в двата случая: "става [...] нещо като "конверзия"* [...] само че при хистерията една психична възбуда поема по погрешен път, изцяло към соматичното**, докато тук [при страховата невроза] физическото напрежение е това, което не може да премине в психичното и остава следователно на пътя на физическото...
Макар Фройд да отбелязва, както видяхме, че психичният елемент може да бъде едно от условията за възникването на страховата невроза, и подчертава сходството й с хистерията и тяхното възможно комбиниране в "смесена невроза", той акцентира винаги върху своеобразието на страховата невроза като разновидност на актуалната невроза.
Днес психоаналитиците не приемат без резерви понятието "актуална невроза", но клиничната картина на страховата невроза - за която често забравяме, че Фройд я обособява от неврастенията - запазва своята нозографична ценност в клиниката: неврозата, при която доминира масивният страх без ясно определен обект и където се проявява ролята на актуалните фактори.
