Паническо разстройство
(страхова невроза)
Паническата атака е буря, която връхлита внезапно в тялото и разлюлява всички процеси в него – дишане, биене на сърцето, равновесие, сила в ръцете и краката. Всичко това – съпроводено със силен страх (от умиране, от полудяване или от загуба на контрол). И без никаква видима причина. В този момент, човек не може да мисли за нищо. Единици са тези, които въпреки паническите кризи продължават за там, за където са тръгнали. Местата, където е имало атаки, се запомнят с цел да се избягват в бъдеще – супермаркети, градски транспорт, голямо открито пространство. Обратно – има ситуации, които действат успокояващо – болници, присъствие на хора с бели престилки или на близки хора, собственият дом.
Когато веднъж е преживял такава криза, човек, естествено, се бои тя да не се повтори. Това опасение „разваля“ настроението, самочувствието, работоспособността и желанието за контакти с приятели. И така се получават трите компонента на паническото разстройство:
1) Панически атаки;
2) Отбягване на определени места и ситуации;
3) Тревожно очакване на следващата криза.
Биологичното обяснение на това, което се случва в тялото е, че има отклонение в нормалните нива на невротрансмитерите норадреналин и серотонин. По-точно, прилив на норадреналин, който е възможен само когато нивото на серотонина е по-ниско от нормалното*. На това се основава действието на най-големия клас от новите антидепресанти. Те повишават нивото на серотонина и докато човек ги приема, обикновено няма панически кризи.
Наблюденията от клиничната практика показват, че пациентите с паническо разстройство се привързват силно едни към други. Когато са включени в група (например, за психообучение), се появява силен трансфер към групата, той идва на мястото на симптомите и се създава впечатление за чудодейно излекуване. В началото на индивидуална психотерапия може да се получи същия ефект. Но за необратимо преодоляване на която и да е невроза, е необходимо симптомите да не се върнат след края на трансфера, което предполага по-продължителна психологическа работа.
Предишното наименование на тази болест, „страхова невроза“, е въведено от Фройд, като една от описаните от него актуални неврози, при които всичко остава на телесно ниво. Възбудата преминава директно в страх, без да се преминава през психичното. Нищо не пречи, за съжаление, към това да се добави и механизма на конверсията, т.е. паническото разстройство да се комбинира с хистерия. Това е най-вероятното обяснение защо толкова много хора се оплакват, че не могат да се излекуват от паническо разстройство и то продължава с години. И защо антидепресантите не дават очаквания резултат. Или те изобщо не могат да влязат в действие – заради несъзнаваната съпротива на пациента към лечението...
