Лудостта срещу Шарли
Лудостта не е само болест, която засяга отделни хора. Тя също е дискурс, светоусещане, вероизповедание, субкултура и начин на действие. Тя може да засегне отделния индивид, но и цялото общество. Обществото може да има халюцинации и налудни мисли, и да не е критично към тях.
Лудостта най-много се страхува от разкриването на истината за нея и от подигравката. Затова е измислила "политическата коректност", за да може тази истина никога да не се казва на глас.
Лудостта обожава инцеста и тесните връзки вътре в семейството и ненавижда интеграцията във външния свят. Но от време на време се опитва да подчини света на себе си. И светът понякога се подчинява.
Лудостта расте на почвата на нарцисизма - толкова велика любов към себе си, че всяка обида те довежда до безумна ярост.
Такъв атентат не можел да се случи в Съединените щати. То няма и нужда - там всеки ученик може да застреля 20 души, когато си поиска.
Именно там, в САЩ се създава DSM - класификацията на психичните болести, според която вече няма граница между лудостта и нормалността. (Не, не е само заради политическата коректност, важни са и интересите на фармацевтичните фирми.)
Не ме разбирайте погрешно - аз се възхищавам на психотиците. Те несправедливо са лишени от вътрешната бариера за удържане на лудостта и когато тя ги връхлети, са безпомощни пред нея. Но се лекуват, при това на огромна цена.
Но има едни, по-лоши и по-луди, без да са психотици. Те са дарени с тази бариера, но не искат да я ползват. Те знаят за лудостта, разпознават я и могат да я спрат, но не им се струва важно.
Или DSM постигна целта си и вече никой не може да я разпознае?