Депресия
В статията си „Траур и меланхолия”* Зигмунд Фройд сравнява тези две състояния, като казва, че те имат обща картина и причините за тях съвпадат. Описанието му е следното: „болезнено отчаяние, изчезване на интереса към външния свят, загуба на способността да обичаш, забавяне на всяко действие и понижаване на самочувствието, изразяващо се с упреци и оскърбления по собствен адрес и нарастващо до налудност очакване на наказание” – това е за меланхолията; за траура се отнася същото, но при него няма понижено самочувствие. Прави впечатление, че обвиненията и обидите към себе си се съобщават на колкото се може повече хора, и то без никакъв срам – с тона, с който бихме ги отправили към друг човек.
Оттеглянето на интереса и любовта е свързано с отказа да ги прехвърлим от загубения любим обект към останалия свят. Това е известно на всеки, който е преживял любовна раздяла. Спомените, в които обичаният човек активно присъства, блокират възможността да си представим (и още по-малко – да заобичаме) света без него. Сякаш не може да стигне до съзнанието, че същите ежедневни неща ще продължават да се случват и без неговото/нейното присъствие. При депресията, естеството на загубата може да остане несъзнавано и по този начин нейната поява – необяснима...
Когато субектът не може да се откаже от обекта, той „се отказва от своя Аз и се намира в невъзможност да вложи желанието си в нови обекти. Меланхолията се явява „кръвоизлив на либидо” със загуба на Аза и изчезване на желанието**.”
Тази „загуба на Аза” е описана прекрасно от поета Атанас Далчев***:
Прозорците — затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата — листът със словата:
„Стопанинът замина за Америка.“
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
...
И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;
Не случайно поезията може да се използва за терапия - поради специалния талант на поетите да назовават точно това, което измъчва човешката душа и за което не всеки може да намери думи.
