V.1. Натраплива невроза
(обсесивно-компулсивно разстройство, ОКР)
Диагнозата „Натраплива невроза“ е създадена от Фройд. Едно от произведенията му е посветено на пациента, известен като „Човекът с плъховете“* - единственият описан от автора случай на успешно завършила анализа. В опитите за лечение на натрапливата невроза и на хистерията, е изобретена (с активното участие на самите пациенти) психоанализата. Изследвайки психичните процеси у невротиците, Фройд е открил, че те са същите, както у т.нар. здрави хора. (Впрочем, това е и една от основните причини за продължаващото 110 години отричане на психоанализата и на откритията на нейния създател – в качеството си на невротици лекарите и психотерапевтите се срещат със знание, което активизира процесите на изтласкване** у тях самите.)
Но за нас по-същественото следствие от това откритие е друго – а именно, че невротичните симптоми са присъщи на всички хора. В частност, всеки човек може да има натрапливи мисли, но когато те не са интензивни и не обсебват цялото внимание и поведение, не говорим за психично разстройство.
Представете си, че се събуждате една сутрин и в същия този ден имате важно интервю за работа. Ставайки от леглото, стъпвате на пода първо с левия крак и в този момент Ви пронизва мисълта, че винаги, когато стъпите първо с левия крак, ужасно не Ви върви през целия ден. От години вярвате в това. Минава ви през ума да си легнете и да станете отново, но част от Вас казва: „я стига глупости!“. Измивате зъбите си – девет пъти търкате отляво, девет пъти отдясно и девет пъти – в средата. Защото 9 е щастливото Ви число. През цялото време в главата Ви се връща мисълта, че трябваше да стъпите първо с десния крак и не е късно да го поправите. Обличате се и измивате ръцете си внимателно. Използвате дезинфектант, защото е лесно човек да се зарази от какво ли не.
Минава Ви през ум да си кажете утринната молитва, но се сещате, че вчера чухте особено цветисти псувни пред кварталната кръчма, които няма начин да не Ви се натрапят по време на молитвата. Тъй като знаете, че това би направило греха Ви още по-голям, се отказвате от молитвата. Въпреки, че в дните, които започвате с нея, повече Ви върви.
Включвате телевизора, но забелязвате, че дистанционното е било мръсно и трябва отново да измиете ръцете си с дезинфектант. Както и дистанционното. Докато закусвате, проследявате новините от няколко телевизии по точно определен ред. По грешка натискате друго копче, редът е объркан и трябва да започнете отначало. През цялото време знаете, че тези правила са нелепи, но принудата да ги спазвате сякаш е по-силна от всичко. Става време за излизане, но натрапливата мисъл надделява и се налага да извършите компулсивно действие – събличате се отново по пижама, лягате и ставате този път с правилния крак!
Във входа на блока се разминавате с Ваш съсед. Той е малко по-млад от Вас и знаете, че според правилата по-възрастният трябва да поздрави пръв. Той обаче избързва и Ви казва „Добро утро!“. Отговаряте му с усмивка, а вътрешно кипите от яд. Извървявате няколко метра към спирката, но спокойствието Ви е съвсем нарушено. Решавате, че трябва да се върнете, да позвъните на съседа и да поискате от него да се разминете отново долу във входа, като този път той изчака да го поздравите пръв. Стигате до вратата му и протягате пръст към звънеца. В този момент Ви минава мисълта, че като отвори, ще го ударите с юмрук по носа. Знаете, че откакто сте пълнолетен, не сте удряли никого, но ... Става Ви изключително неудобно от абсурдното Ви поведение и си тръгвате.
Вечерта, баща Ви не може да разбере защо не сте се явили на интервюто за работа и за пореден път Ви обявява за лентяй.
С този измислен пример са илюстрирани основните факти за натрапливата невроза:
1) натрапливите (обсесивни) мисли са свързани с предполагаема опасност, че с действията или бездействието си ще предизвикате нещо лошо. Страхът обикновено е от замърсяване, заразяване, нарушаване на някакви правила, лош късмет.
2) натрапливите (компулсивни) действия, наречени още „ритуали“, са предназначени за поправяне на грешките и предотвратяване на лошите събития. Те обикновено са миене, чистене, повтаряне на някакво действие определен брой пъти, броене, проверки и подреждане.
3) съществува критичност към симптомите – човекът разбира тяхната абсурдност и знае, че те затрудняват ежедневието му, но не може да ги преодолее със собствени сили.
4) субективното страдание е много силно, а функционирането – провалено.
5) натрапват се мисли, които са чужди на ценностите и морала на човека.
6) когато предстои важно събитие, натрапливостите се засилват.
Според българския психиатър Тодор Ташев, една трета от ума на пациента с натраплива невроза е заета от натрапливите мисли, още една трета – от борбата с тях, и остава само една трета за разумни мисли и действия***.
Натрапливостите могат да са едни и същи, или да се обогатяват, докато доведат до пълна инвалидизация.
