Проблемът "Хиперактивност"
„Хиперактивността” е термин, който идва от Америка и който включва в себе си много разностранни неща. На практика имате две големи групи: от една страна е психомоторната нестабилност и от друга страна е истинската хиперактивност. А пък истинската хиперактивност е нещо, което е изключително рядко.
Истинската хиперактивност ... е една хиперактивност, която е постоянна. И тя се наблюдава при абсолютно всички обстоятелства. И тя е понякога много тежка, става въпрос за тежки форми. Докато психомоторната нестабилност, която е изключително банална - при тези деца става въпрос за граници. Това, което съм разбрал, е че когато едно дете е нестабилно по подобен начин, се наблюдава липса на комуникация между двамата родители.
...Преди да се дават лекарства, трябва да се постави диагноза. В случаите, в които става въпрос за истинска хиперактивност, която, подчертавам още веднъж, е изключително рядка, и която хиперактивност се наблюдава най-вече при психотични деца, те могат да бъдат успокоени с някакво лекарство. Но в повечето случаи, според мен, най-вече не трябва да се дават лекарства. Защото това изобщо не оправя истинските проблеми. Това означава, че те ще продължат да бъдат хиперактивни, само че става така, че е още по-трудно да си поставяш психологични въпроси.
...Трябва да се елиминира това обсебване в двойката и по отношение на детето. Което означава, че трябва семейството да се опитва да съхрани едни отношения, които са леко дистанцирани, не напълно дистанцирани, но по-свободни.
"Изправени пред едно трудно дете, възрастните се чувстват по-добре, когато им се казва, че болестта идва от вътрешността на детето, тя е в мозъка му, а не е свързана с външни фактори. Още веднъж, това има връзка с епохата. Имайки предвид стреса, който тежи върху раменете на родителите и училищните нормативи, които непрекъснато се покачват, как да намериш времето и подхода, така че да разбереш деца, които не са съвсем като останалите? Постигнали сме пълния абсурд, след като лекари казват, че ако СДВХ не се диагностицира и не се лекува по време на детството, засегнатите юноши са в по-голям риск да станат наркомани. Казано другояче, даваме амфетамини на 7-годишни деца, за да избегнем това те да се дрогират, когато станат на 17!"